Енергийна политика
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 29.09.2026 г.
Ядрената теленовела на Дунава пак си сменя сценария: след като парламентът беше мандатирал продажбата на Украйна на руското оборудване, платено със стотици милиони — два реакторни корпуса ВВЕР-1000 с всичките им принадлежности — сегашната коалиция спря преговорите, а премиерът говори открито за възраждане на проекта у дома. Киев остава без реакторите, които искаше за Хмелницки, София остава с желязото, с четиридесетгодишния въпрос — строим ли в „Белене”, или не? — и с течащата сметка за поддръжка.
Електроенергия
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 29.09.2026 г.
Статистиката на ЕСО от началото на годината преобръща разказа за упадъка: производството на електроенергия е нараснало с близо 7%, вътрешното потребление държи крачка с почти същия темп, а външното салдо остава положително — с рекордните износни върхове от юли–август отгоре. След години, в които историята на българската система се пишеше в термини на свиване — заминала индустрия, затворени централи — 2026 г. носи забравен речник: растеж и в двете блюда на везната.
Водород
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 29.09.2026 г.
Първата водородна долина на България не се настани случайно: проектът ZAHYR — 16 милиона евро, финансиране от Horizon Europe през партньорството Clean Hydrogen — се строи в Стара Загора, в сърцето на въглищния басейн „Марица-изток”. Целта: цялостна екосистема, от електролиза до индустриални приложения и транспорт, с до 1650 кг водород дневно и три включени града. Символиката е половината проект: точно осъденият от прехода регион получава първата си лаборатория за след въглищата.
Компании
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 29.09.2026 г.
Главата на частния капитал в българските лигнити се затваря без церемония: ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3” — 908 MW, единствената голяма въглищна централа с международно акционерство — стигна от непрекъсната работа до 3–4 дни в месеца, с повтарящи се спирания, съобщавани сухо и броени публично от еколозите. Историческият договор за гарантирано изкупуване изтече, пазарът вече не ѝ плаща разходите, а компанията де факто администрира оттегляне, което никой вече не отрича. Какво остава: въпросът кой поема активите, хората и системната отговорност.
Компании
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 29.09.2026 г.
Общинската компания, топлеща милион софиянци, влезе в 2026 г. с рекордни дългове от 1,215 милиарда евро — 762 милиона към газовия доставчик „Булгаргаз”, 403 към държавния енергиен холдинг — носени при лихви от 16%, съответно 12% годишно. Мрежата е официално описана „на ръба на колапса”, приходите влизат директно в обслужване на дълга, а идеите за спасение се люлеят между опрощаване срещу зелени инвестиции и вечното отлагане. Зимата в евро заварва парното точно където го оставиха всички зими в лева.
Анализи
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 29.09.2026 г.
Въпросът, който натрапчиво се връща в българската преса и кухни — щом по обед токът е на нула, защо плащам същото? — има отговор на три пласта: домакинството купува по годишна регулирана цена, не по борсова; доставчиците се покриват дългосрочно, не по часове; а евтините часове са точно тези, в които домовете потребяват най-малко. Мостът между свободната борса и домашния контакт съществува на теория — динамичните тарифи — но иска електромери, регулаторна смелост и потребител, готов да мести живота си по слънцето.
Анализи
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 29.09.2026 г.
Най-неудобното число на българската енергийна година не е цена, а отсъствие: над 1 TWh възможно слънчево производство е отрязано от началото на годината — инсталации, изключвани организирано, защото мрежата и обедното търсене вече не ги побират. Това е еквивалентът на годишното производство на цял блок от „Козлодуй”, изпарен административно. Кърteйлмънтът стана неписаният данък на бума: днес го плащат инвеститорите, но бъдещите договори ще го преместят в цените.
Ядрена енергия
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 29.09.2026 г.
В сянката на строежа на AP1000 истинският товар на българската система лежи върху раменете на два съветски ВВЕР-а, модернизирани до неузнаваемост: блокове 5 и 6, с лицензи, удължени с по тридесет години над първоначалния проект, произвеждат година след година третина от тока на страната. Програмата за удължаване продължава методично — Framatome сменя електрическите системи, инспекциите следват циклите си — защото аритметиката е безмилостна: без старите блокове в максимална форма никой календар на новите реактори не се връзва.
Газ
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 29.09.2026 г.
Единственото газохранилище на България трябваше почти да удвои активния си обем — от 550 милиона на милиард кубични метра — с европейски пари и срок за усвояване в края на 2027 г. Подземното пробиване започна тържествено, но търгът за новите сондажи влезе в класическия водовъртеж: обжалвания, обявено спиране, одит, разпореден от министъра върху цялата процедура. С всеки изгубен месец 78-те милиона евро от „Свързана Европа” се приближават към срока, който не преговаря.
ВЕИ
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 29.09.2026 г.
Портфейлът от проекти, подадени за присъединяване, казва всичко за узряването на пазара: около 1,8 GW ново слънце идва в пакет с 6,7 GWh батерии, а класацията на двадесетте най-големи парка вече е доминирана от хибридни активи. Чистите централи, без съхранение, минаха от звезди в уязвим вид — изложени на орязването и на обедите под нулата. За три години въпросът на българския инвеститор се обърна: не „струва ли си да добавя батерия?”, а „има ли още смисъл мегават без нея?”.
Вятърна енергия
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 29.09.2026 г.
България има, на хартия, между 26 и 114 гигавата потенциал за морски вятър — оценките на Световната банка, съответно на Центъра за изследване на демокрацията — и, пак на хартия, закон за енергията в морските пространства, минал на първо четене със 112 гласа. В действителност има нула турбини в морето, нито един нов парк на сушата от над десетилетие и пресен екологичен доклад, предлагащ толкова широки буферни зони, че рискува да прогони точно инвеститорите, които законът искаше да покани.
Внос / Износ
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 29.09.2026 г.
Откакто втората магистрала от 400 kV — „Марица-изток”–Неа Санта, 151 километра, 2 GW капацитет — се добави към историческата линия, българо-гръцката граница стана най-живата електрическа граница на Балканите: обменният марж се качи на 1,7 GW, а потоците сменят посоката си два пъти дневно, по слънцето. По обед евтината енергия се качва на север; вечер атомът и българските батерии слизат към Солун. Куплирането на пазарите превърна две някога успоредни системи в един организъм с два ценови часови пояса.
Ядрена енергия
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 29.09.2026 г.
Диверсификацията на ядреното гориво — стратегическият проект, тръгнал след 2022 г. — напредва асиметрично в „Козлодуй”: пети блок вече гори касети на Westinghouse, с наблюдение на първите цикли по график, докато на шести блок премиерата на горивото на Framatome, френският аналог на руските касети ТВСА-12, се измести за 2026 г. и чака становището на регулатора. На заден план французите модернизират електрическите системи на двата блока, а удължаването на живота с плюс 30 години върви напред.
Цени на енергията
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 29.09.2026 г.
Часовете с нулеви или отрицателни цени — концентрирани между 10 и 16, в разгара на слънчевия щурм — станаха текущ инвентар на софийската борса: моменти, в които производителите плащат, за да доставят, батериите се зареждат безплатно, а България внася масирано именно защото е по-евтино от паленето на собствените централи. За гъвкавите купувачи е манна небесна; за парковете без съхранение — бавна отрова; за цялата система — сигналът, че пладнето спешно се нуждае от нови потребители.
Енергийна политика
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 29.09.2026 г.
Комплексът, който десетилетия носеше българската система на гърба си, се разпада пред очите ни: частната ТЕЦ на ContourGlobal работи 3–4 дни в месеца, държавната „Марица-изток 2” трупа загуби за стотици милиони, а мините си търсят бъдещето в преструктуриран холдинг. Парламентът жонглира с мораториуми върху затварянето, официалният план пише „най-късно 2038”, а премиерът уверява, че никой нищо не затваря. Междувременно пазарът затваря сам, месец след месец, каквото политиката няма смелост да програмира.
Анализи
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 28.09.2026 г.
От 1 януари България плаща тока в евро: фактурите идват в общата валута, цените се обявяват двойно до 31 декември, а курсът е закован на 1,95583 лева. Първата енергийна зима в еврозоната заварва домакинството с регулирана цена, конвертирана на 74,54 €/MWh, и с официалното обещание, че самият преход не оскъпява нищо. Истинската промяна е по-фина: софийската борса, дълговете на „Топлофикация” и инвестициите в мрежи вече се четат, без превод, в същата валута като останалия Съюз.
Водна енергия
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 28.09.2026 г.
Най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа — ПАВЕЦ „Чаира”, 864 MW, парализирана от аварията през 2022 г. — си връща агрегатите един по един: вторият е обратно в експлоатация, третият минава финалните изпитания, а за първия, непоправимо разрушен, през септември тръгна първият от серия търгове за основен ремонт, с Toshiba, оригиналния производител, в схемата. Отзад чака следващият етаж: новите проекти „Батак” и „Доспат” и гарантираните в бюджета милиарди.
Газ
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 28.09.2026 г.
„Булгартрансгаз” влиза във финалната фаза на най-големия газов строеж на страната: до края на 2026 г. точките Кулата/Сидирокастро с Гърция и Негру Вода/Кардам с Румъния работят с увеличени капацитети — българските брънки на Вертикалния коридор, който качва газа, все по-често американски LNG, от гръцките терминали към Украйна и Централна Европа. Цената на билета: около 1,5 милиарда евро, върху държавно гарантирани заеми.
Електроенергия
РЕДАКЦИЯ EUROENERGY | България | 28.09.2026 г.
От 1 юли българското домакинство плаща енергията по 74,54 €/MWh без ДДС — цена, определена от КЕВР, не от пазара, в година, в която борсата се люля между 100 и 216. Пълната либерализация на битовия сегмент, планирана някога за 2026 г., отново бе избутана в бъдещето: доставчиците купуват от борсата, продават регулирано, а фондът за сигурност покрива разликата. Дори регулаторът публично критикува темпото — но никоя партия не иска да е тази, която пуска цените.