Вятърът от Черно море: законът съществува, смелостта още не

На картата на европейския вятър българският бряг на Черно море е бялото петно с най-доброто съотношение между потенциал и отсъствие. Обяснението не е във физиката — вятърът духа — а в политическа блокада, станала сама по себе си обект на изследване.

Неизползваният актив. Сериозните оценки поставят техническия потенциал между 26 GW (Световната банка) и 114 GW (ЦИД) — кратни на цялата инсталирана мощност на страната. Дори скромна частица, с фиксирани турбини в плитките северни води, би решила точно дупката, която плаши системата: вечерното и зимното производство, когато тракийското слънце спи.

Направените крачки. Законът за възобновяемата енергия в морските пространства — построен по европейски модел, с определени зони и търгове — мина първо четене още в миналия парламент, с необичайна междупартийна подкрепа: 112 за, 53 против. Оттогава: отлагани четения, сменени правителства, а наскоро — стратегически екологичен доклад, предлагащ рестриктивни буфери около птичите маршрути и военните зони: легитимни по принцип, парализиращи в сегашната рисунка.

Невидимите спирачки. Местните разследвания документират устойчиви дезинформационни кампании — от „турбините спират рибата” до „радара на НАТО” — с отпечатъци, водещи към руски интереси; рибарите и туризмът имат реални тревоги, искащи отговори, не етикети; а хроничната политическа нестабилност прави от всеки 15-годишен хоризонт акт на вяра.

Цената на чакането. Съседна Румъния вече влезе в надпреварата със своя офшорен закон и подготвени първи търгове. Ако София изгуби още един законодателен цикъл, регионалната верига на стойността — пристанища, кораби, кабели — ще се настани в Кюстенджа. Вятърът не чака; инвеститорите — още по-малко.

Европейският вятър, в новинарския поток.