Безплатният обеден ток и сметката, която не пада: пълното обяснение
Въпросът, който натрапчиво се връща в българската преса и кухни — щом по обед токът е на нула, защо плащам същото? — има отговор на три пласта: домакинството купува по годишна регулирана цена, не по борсова; доставчиците се покриват дългосрочно, не по часове; а евтините часове са точно тези, в които домовете потребяват най-малко. Мостът между свободната борса и домашния контакт съществува на теория — динамичните тарифи — но иска електромери, регулаторна смелост и потребител, готов да мести живота си по слънцето.
Редакция EuroEnergy · 1 мин четене · обновено 29.09.2026 г.
Това е най-популярното икономическо недоумение на годината: новините обявяват нулеви цени, сметката идва непроменена. Противоречието е реално — и напълно обяснимо, пласт по пласт.
Пласт едно: единната годишна цена. Регулираното домакинство плаща 74,54 €/MWh каквото и да прави борсата — годишната средна, оценена от КЕВР, изгладена през всички сезони и часове. Обедната нула вече е вътре, като средна: заедно с 216-те от септемврийските вечери. Който иска да усеща часовете, трябва да излезе от регулирания сегмент — законна опция, ползвана от статистическо малцинство.
Пласт две: как купуват доставчиците. И на свободния пазар повечето битови договори не следват спота: доставчиците се покриват месеци напред, по форуърдни цени, включващи риска на зимата. Безплатното пладне поевтинява пределно кошницата им — но ефектът се разтваря в средни и маржове, не се вижда в петък на фактурата.
Пласт три: физиката на домашното потребление. Дори при съвършено предаден почасов сигнал печалбата днес би била скромна: домовете потребяват вечер, точно в скъпите часове; по обед, когато борсата спи на нулата, спят и котлоните. Без програмирани бойлери, коли, зареждани по пладне, и тарифи, награждаващи преместването, евтиният час остава абстракция от новинарска емисия.
Възможният мост. Рецептата е позната от севера: универсални умни електромери, опционални динамични договори, трета обедна тарифа като подготвително училище. Всеки елемент е „в анализ” в София. Докато се вържат, отговорът на националното недоумение остава непопулярно прост: сметката не пада, защото нищо в сегашната архитектура не е строено да я сваля.
Как се образува крайната цена, на страницата с цените.
Още новини
Коментари
Бъдете първият, който коментира.