74 евро и 54 цента: политическата цена на битовия ток

В европейската теория българският битов потребител отдавна трябваше да е на свободния пазар. В българската практика той остава най-добре защитеният клиент в Съюза — и никой не бърза да му разваля комфорта.

Сегашният механизъм. КЕВР фиксира ежегодно, от 1 юли, регулираната цена — сега 74,54 €/MWh без ДДС, плюс мрежовите тарифи. Крайните доставчици обаче купуват енергията на борсови цени; разликата, често огромна в скъпите вечери, им я възстановява Фондът за сигурност на електроенергийната система, захранван на свой ред от приходите на производителите и от квотите за емисии. Кръгът се затваря счетоводно; икономически кръстосаната субсидия е масивна.

Вечно отлаганата либерализация. Законът, който изваждаше домакинствата на свободния пазар — с преходни компенсации — бе приет, изменян, а сроковете му постоянно местени; натискът на Брюксел и на ангажиментите от плана за възстановяване се удря в изборната аритметика. Институционалната ирония: самата КЕВР разкритикува „прибързаната либерализация” — регулаторът бранейки всъщност собствената си роля на ценови стабилизатор.

Кой плаща в действителност. Щитът не е безплатен: парите на фонда са пари, които иначе влизаха в бюджета или в инвестиции; държавните производители продават регулирано под пазара; а потребителят, неизложен на реалната цена, няма никакъв мотив да мести бойлера си към безплатното пладне — точно гъвкавостта, за която системата жадува.

Реалният падеж. С приетото евро и натиска на регионалната конкуренция въпросът вече не е дали, а в какъв ред се демонтира щитът: първо доброволни динамични тарифи, после насочени социални кошници, накрая пазарът. Засега 74,54 остава най-стабилното число на българската енергетика.

Регулирани цени срещу пазар, на страницата с цените.