Дългът от милиард и двеста: „Топлофикация София” гори пари, за да дава топлина

Никой български енергиен актив не концентрира толкова парадокс: естествен монопол на пленен пазар от милион клиенти, регулирана тарифа, гарантирано от климата търсене — и едновременно най-дълбоката финансова яма на сектора.

Балансът на ямата. Към 31 януари: 1,215 милиарда евро общи задължения — еквивалентът на четири годишни бюджета на дружеството. Кредиторите са, на хартия, все държавата в различни форми: „Булгаргаз”, за газа, горен години наред без пълно плащане, и БЕХ, холдингът-майка на публичната енергетика. Обратът, който боли: вътрешните лихви от 16% и 12% — условия, които никоя търговска банка не би наложила на общински монопол.

Механиката на вечния фалит. Дружеството не е формално неплатежоспособно: тарифните приходи покриват текущите разходи. Само че почти всичко събрано тръгва право към обслужване на дълга, а мрежата — хиляди километри остарели тръби — получава кръпки вместо подмени. Загубите на топлоносител се изливат в тарифата, тарифата храни недоволството, недоволството храни изключванията: класическата спирала на посткомунистическите топлофикации, в мащаба на столицата.

Спасенията на масата. Обсъжданата посока: конверсия на дълговете в инвестиции — опрощаване, обвързано с модернизация, нова когенерация, евентуално европейски капитал през климатичните фондове. Всеки вариант обаче иска това, което хронично липсва: общински собственик, готов да губи политически в краткосрочен план, за да спечели структурно.

Защо има значение отвъд София. „Топлофикация” е най-големият газов потребител на страната и буферът, който зиме стабилизира целия пазар. Нейният срив не би бил местна новина, а системно събитие — затова всички актьори я държат жива, но никой не я лекува.

Компаниите на енергетиката, в новинарския поток.