Държавата-банкер: два милиарда гаранции за атома, водата и останалата енергетика

Има един-единствен кредитор, готов да финансира едновременно американски реактор, счупена помпена централа и незапочнат язовир: българският данъкоплатец, чрез подписа на държавата. Текущият бюджет превръща тази готовност от импровизация в доктрина.

Инвентарът на ангажиментите. Законът за бюджета вписа държавни гаранции до 2 милиарда евро за заемите на големите проекти: мостовото финансиране на блок 7 — докато се затвори окончателната структура с партньорите, — серията кредити на НЕК за съживяването на „Чаира”, включително линията до 79 милиона евро за основните ремонти, и „Яденица”, язовирът-близнак, който би дал на „Чаира” увеличен горен резервоар. Отделно БЕХ получи 1,5 милиарда лева капиталова инжекция с обявено предназначение: същите проекти, плюс проектирането на новите ПАВЕЦ „Батак” и „Доспат”.

Официалната логика. Частните пазари не финансират нито атом в строеж, нито помпени мощности без тридесетгодишни договори — а отлагането на проектите би струвало системно повече от фискалния риск. Гаранцията е, в този прочит, най-евтиният наличен инструмент: отпушва милиарди без незабавен разход.

Счетоводният контрааргумент. Условните задължения не се появяват в дефицита, докато не гръмнат — точно затова са политически неустоими и фискално коварни. Едно календарно подхлъзване на „Козлодуй” 7 или нова авария на „Чаира” би преместило гаранциите от бележка под линия в реален разход, в бюджет, вече стегнат от евродисциплината.

Въпросът на управлението. Държавата-банкер е и акционер, и регулатор, и купувач на същите проекти — концентрация на роли, искаща прозрачност над местната средна. Тестът не е подписването на гаранциите, а публикуването, при всеки транш, на условията и напредъка. Засега обещанието съществува; навикът — по-малко.

Публичните пари на енергетиката, в новинарския поток.