„Кармен”: дунавският шев, който връзва българската мрежа с румънската

Българо-румънската електрическа граница има стар парадокс: двете системи са синхронни, съседни и взаимодопълващи се — и все пак обменят по-малко, отколкото биха могли, защото северът на България и югът на Румъния са, електрически, краища на линии, а не възли.

Какво е „Кармен”. Под женското кодово име стои технически пакет: усилване на вътрешните коридори към дунавската граница и, в перспектива, допълнителен трансграничен капацитет — проект, вписан от Брюксел като общ интерес, с всичко произтичащо: ускорени процедури, достъп до целеви фондове. Прясно одобреният от Комисията грант финансира проучванията и проектирането от българската страна — бюрократичната крачка, без която никой стълб не се вдига.

Защо Добруджа. Разделеният от границата регион е раят на източноевропейските възобновяеми: постоянен вятър, щедро слънце, равен терен — и портфейл от проекти, на двата бряга, надхвърлящ няколкократно капацитета на наследените мрежи. Без шева „Кармен” и без милиарда на ЕСО за североизтока двете страни рискуват взаимно да си режат, чрез задръстване, точно производството, което строят.

Пазарното измерение. Всеки мегават нов трансграничен капацитет изтънява ценовите разлики между Букурещ и София — разлики, които днес хранят арбитража, но и политическата фрустрация от двете страни. Куплирането работи; физиката още куца.

Реалистичният календар. Проектите от общ интерес се движат в ритъма на проучвания, разрешителни и търгове — годините, не месеците, са мерната единица. Добрата новина е друга: след десетилетие, в което северната граница беше бедният роднина на планирането, тя най-после има име, бюджет за проучвания и място в европейския списък с приоритети.

Междусистемните връзки на континента, на картата на Европа.