Плюс тридесет години: колко още носят на гръб 5-и и 6-и блок на „Козлодуй”

В София се говори за реакторите, които идват. Живее се обаче от реакторите, които са — и които получиха неблагодарната мисия да останат млади още четвърт век.

Текущият товар. Блокове 5 и 6 — ВВЕР-1000, пуснати през 1987 и 1991 г. — доставят заедно, година след година, около третина от българското електричество: цокълът, върху който слънцето танцува и без който вечерите биха били чиста капитулация пред вноса. През лятото на 2026 г., когато слънцето за ден би атома, символът държа една новина; системната база я държаха пак те.

Инженерството на удължаването. Лицензионните удължавания — плюс 30 години за всеки блок — не бяха печати, а десетилетия модернизации: от контролно-измервателните системи до анализите на стареене на реакторния корпус. Текущият етап носи подписа на Framatome: подмяната на електрическите системи на двата блока, договор, който още по-здраво връзва централата към западната индустриална верига. Успоредно диверсификацията на горивото върви по своите коридори — Westinghouse на 5-и, френското досие на 6-и.

Аритметиката на зависимостта. Оптимистичният календар включва блок 7 в контакта през 2033–2034 г. Дотогава — и реалистично, няколко години отгоре — всяка българска зима и всеки износен връх се опират на разполагаемостта на старите блокове. Едно продължително непланирано спиране не е технически инцидент, а макроикономическо събитие: точно затова програмата за поддръжка стана държавна религия.

Тихият поук. Най-ценният ядрен проект на България не е този от макетите, а този от експлоатацията: поддържането в олимпийска форма на две четиридесетгодишни машини, докато смяната на поколенията стане факт, а не обещание.

Ядрените флотове на Европа, в новинарския поток.