Нощната тарифа, реликва от века, в който слънцето не се броеше

Всяка енергийна система си има институционалните вкаменелости. Българската звучи така: „пускай пералнята след единайсет вечерта” — златен съвет през 1986 г., енергиен саботаж през 2026 г.

Произходът на вкаменелостта. Тарифите ден/нощ се родиха в логиката на реакторите: „Козлодуй” произвеждаше постоянно, нощем търсенето рухваше, значи нощното потребление заслужаваше премия. Четири десетилетия по-късно структурата се обърна: ценовата яма вече не е в три през нощта, а в един по обед, когато почти петте слънчеви гигавата заливат пазара и борсата пада към нулата. Нощем, напротив, системата гори газ и внася.

Цената на анахронизма. Милиони бойлери, перални и — все по-важно — електромобили са културно програмирани в грешния прозорец. Двойният резултат: изкуствено търсене в часовете, когато производството е скъпо, и липса на търсене точно когато слънцето отива на боклука. Реалната гъвкавост съществува физически — но тарифата я насочва точно наобратно.

Предложенията на масата. Гласове от пазара и енергетици в парламента формулираха опциите: трета тарифна зона — евтиното пладне — като първа педагогическа крачка; или директен скок към динамични тарифи за всеки с умен електромер, както прави северът на Европа. КЕВР анализира „целесъобразността” — глагол, който на диалекта на регулаторите значи неопределен хоризонт.

Защо се движи трудно. Нощната тарифа е политически чувствителна — пенсионерите, преместили живота си върху нея, биха усетили реформата като поскъпване — а умните електромери още не са покрили страната. Но посоката е записана във физиката на системата: първият пазар, който премести домакинствата си към пладне, печели гигават гъвкавост безплатно.

Тарифите, които възпитават, на страницата с цените.