Казахстан представя на COP31 платформата QaJET, която цели 20 млрд. долара и 10 GW възобновяеми мощности до 2035 г.

Казахстан планира на 10 ноември, в рамките на климатичната конференция на ООН COP31 в Анталия, официално да стартира QaJET — националната си инвестиционна платформа за справедлив енергиен преход, съобщиха министерството на екологията и министерството на енергетиката пред икономическото издание LS (lsm.kz). Платформата цели да мобилизира около 20 млрд. долара — сума, която министерството определя като ориентировъчна оценка на инвестиционните нужди на страната.

Трите направления. QaJET има три инвестиционни направления: развитие на възобновяемите източници с план за въвеждане на 10 GW до 2035 г.; модернизация на електрическите мрежи и системите за съхранение на енергия; електрификация на крайните потребители. Финансирането трябва да дойде от национални и международни предприемачи, енергийни компании, институционални инвеститори, търговски банки и международни финансови институции, включително чрез грантове и преференциални кредити.

Какво не прави. Според министерствата платформата не определя отделна задължителна цел за намаляване на дела на въглищата или на други изкопаеми горива в енергийния микс. Практическата ѝ работа е планирана за 2027 г., след създаването на организационната структура, включително секретариат и група за подкрепа на проекти. „QaJET не предполага автоматично предоставяне на финансиране на всички кандидати“, уточни министерството на енергетиката, като добави, че критериите за подбор ще бъдат определени заедно с международните финансови институции.

Контекст. Меморандумът за създаването на QaJET беше подписан през април 2026 г. от министерствата на енергетиката и на екологията и от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Според ЕБВР 10-те GW нови възобновяеми мощности биха намалили емисиите на парникови газове с над 20 млн. тона годишно, около 7% от свързаните с енергетиката емисии на страна, която разчита в значителна степен на въглища за производството на електроенергия.

Какво следва. Инициативата беше предложена от президента Касъм-Жомарт Токаев на Общото събрание на ООН през 2023 г., припомни Kazinform. Казахстан е поел ангажимент за въглеродна неутралност до 2060 г., а актуализираният му национално определен принос предвижда намаляване на емисиите със 17% до 2035 г. спрямо 1990 г.