Плюс седем процента: годината, в която България произвежда и потребява повече от когато и да е скоро

И електрическите системи имат психологически конюнктури. Българската години наред беше отбранителна: кой още си тръгва, какво още се затваря. Числата на текущата година сменят тона на разговора — с дължимите нюанси.

Блюдото на производството. Близо +7% спрямо същия период на миналата година — комбинацията от експлодиралото в микса слънце, добрата разполагаемост на ядрената енергия и часовете, в които дори въглищата хванаха печеливши вечерни прозорци. Структурата тежи повече от сбора: растежът идва от източници с малък пределен разход, което личи направо в конкурентоспособността на износа.

Блюдото на потреблението. Почти симетричният растеж на вътрешното търсене е може би по-важната новина: след години индустриална ерозия системата пак регистрира глад за ток — от икономиката на услугите до първите знаци на електрификацията на транспорта и отоплението. Растящото потребление е и обърнатата демография на мрежата: то оправдава инвестициите, които упадъкът правеше трудно защитими.

Салдото и неговото качество. Балансът остава нетно положителен, с юли–август на рекордни износни нива. Но часовата структура на салдото казва фината истина: България внася все по-често по обед — евтино — и изнася вечер — скъпо. Не бруто обемът, а този качествен арбитраж стана марката на системата.

Предупреждението в растежа. Новото търсене ще срещне точно познатите стеснения: мрежата в строеж, наситеното пладне, вечерите, зависими от старите блокове. Растежът е добре дошъл; неподкрепен от инфраструктура, той е само по-симпатична форма на стрес.

Българският баланс, в реално време, на страницата на страната.