216 евро за мегаватчас: септември, в който българската борса пламна

България живее тази есен с две успоредни цени: една, която крещи на борсата, и една, която спи в битовата фактура. Разстоянието между тях е историята на цялата българска енергетика.

Числата на месеца. Началото на септември обяви 153 €/MWh — рекорд на тревогата за онзи час; на 24–25 септември затварянията се качиха на 215–216,50, сред най-скъпите в региона за месеца; финалът носи глътка въздух: 133,80 за 30 септември, с минус 17% за ден. Волатилността е новата нормалност: между почти безплатните слънчеви обеди и вечерите, в които скъпите въглища и вносът затварят цената, един и същи ден съдържа два пазара.

Причините отзад. Слабата хидрология на Балканите изтъни евтиния резерв; късната гореща вълна държа климатиците включени до равноденствието; а съседна Гърция, зависима от газа, изнася своята скъпотия всяка вечер по двете линии от 400 kV. България внася по обед и изнася вечер — но при тези цени и печелившият арбитраж се усеща като буря.

Битовият щит. Регулираният потребител плаща непоклатимо 74,54 €/MWh без ДДС — цената, определена от КЕВР от 1 юли — а разликата спрямо пазара се покрива от Фонда за сигурност на електроенергийната система. Защитата работи; сметката само се мести от хола в публичния бюджет.

Какво следва. Зимата ще изпита механизма на пълно натоварване: ако източните борси останат нервни, фондът ще кърви месечно с десетки милиони. А вечният дебат — докога държавата може да държи цените в хладилника? — се завръща с всяка компенсирана фактура.

Цените от цяла Европа, в реално време, на страницата с цените.